През цялата история няколко държавни глави са станали жертви на атентати и опити за убийство. Тези покушения, насочени към лидери на нации, подчертават рисковете, пред които са изправени хората на власт, и важността на сигурността в съвременната политика. В тази статия ще разгледаме десет от най-известните покушения срещу президенти.
Уилям Хенри Харисън става първият президент на САЩ, починал по време на служба, след като умира от пневмония на 4 април 1841 г., месец след встъпването си в длъжност. Въпреки че смъртта му не е свързана с конкретно покушение, тя подчертава опасността, която държавните глави могат да бъдат изправени дори преди модерната ера на технологиите и комуникациите.
На 31 май 1923 г. френският президент Жорж Клемансо оцелява при опит за убийство, когато бомба избухва близо до колата му в Париж. Експлозията убива 16 души и ранява десетки други, но президентът остава невредим. Атентаторът, наречен Равашол, е екзекутиран през 1925 г.
На 16 юни 1955 г. аржентинският президент Хуан Доминго Перон оцелява при опит за убийство, когато самолетът му претърпява експлозия малко след излитането. Перон и съпругата му Ева Перон оцеляват при инцидента, но няколко висши военни служители и членове на семейството на президента загиват. Обстоятелствата около експлозията остават неясни, като някои спекулират, че може да е вътрешна работа.
Гамал Абдел Насер, вторият президент на Египет, оцелява при два опита за убийство. Първият опит се състоя на 26 януари 1954 г., когато бомба избухна в сградата на парламента в Кайро. Вторият опит се случи на 26 октомври 1956 г., когато кола бомба избухна близо до президентския дворец в Александрия. И двата атентата са организирани от египетската опозиция и крайнодясната група Muslim Brotherhood.
На 31 август 1983 г. филипинският президент Рамон Магсайсай оцелява при опит за убийство, когато бомба избухва в църквата, където той произнася реч. Бомбата убива 21 души и ранява над 100 други. Атентатът е организиран от комунистическата Нова народна армия на Филипините, която обвинява Магсайсай за нарушаване на правата на работниците.
На 20 септември 1969 г. бразилският президент Уолтър Морейра Сарнес оцелява при опит за убийство, когато самолетът му се разбива по време на полет. Въпреки че самият президент оцелява, инцидентът води до оставката му от поста. Причината за катастрофата остава неизвестна, като някои теории предполагат саботаж.
На 26 август 1979 г. южнокорейският президент Чун Ту-хуан оцелява при опит за убийство, когато севернокорейска командоска единица нахлува в сградата на парламента в Сеул. Въпреки че президентът остава невредим, атаката води до смъртта на шестима цивилни и двама членове на парламента.
На 16 декември 1981 г. пакистанският президент Мухамад Зуахир Юсуф оцелява при опит за убийство, когато неговият конвой е атакуван от екстремистка групировка. Атентатът убива 13 души и ранява 50 други, но президентът остава невредим.
На 21 май 1991 г. индийският министър-председател Раджив Ганди е убит при самоубийствен атентат, извършен от жена, докато той напуска митинг в Тамил Наду. Освен Ганди, 20 други души също са убити, а над 200 са ранени. Атентатът е извършен от Тигармените сили на либерацията на Тамил Илам, които обвиняват Ганди за политиката му в региона.
Може би най-известният опит за убийство на американски президент се случва на 30 март 1981 г., когато Джон Хинкли младши стреля по президента Роналд Рейгън. Въпреки че Рейгън е тежко ранен, той оцелява и се възстановява напълно. Атентаторът е признат за виновен, но е обявен за невинен по силата на Закона за невменяемостта поради психични проблеми.
Заключение
Тези покушения срещу президенти подчертават опасностите, пред които са изправени държавните глави, и значението на сигурността в съвременната политика. Въпреки напредъка в технологиите и мерките за безопасност, опитите за убийство продължават да представляват постоянна заплаха за световните лидери.
English