Българският парламент, официално наречен Народното събрание, е законодателният орган на Република България. Неговата история може да бъде проследена до създаването на Третата българска държава през 1879 г. Тази статия изследва развитието на българския парламент от самото начало до днешни дни.

Народното събрание е създадено съгласно Търновската конституция, приета през 1879 г., която установява България като конституционна монархия. Първото Народно събрание заседава в Търново от 10 февруари 1879 г. до 26 юни 1879 г. и се състои от 229 депутати, избрани от българското население. Събранието имаше за цел да приеме закони, да контролира изпълнителната власт и да ратифицира Санстефанския мирен договор.

През следващите години Народното събрание изигра значителна роля в оформянето на политическия пейзаж на България. През 1881 г. е обявено военно положение и са проведени парламентарни избори, които водят до назначаването на ново правителство. През следващите години имаше няколко опита за преврат и разпускане на парламента, което доведе до приемането на нова конституция през 1883 г.

През 1886 г. се случва първият държавен преврат в България, което води до абдикацията на княз Александър I Батенберг. Това събитие бележи повратна точка в историята на парламента, тъй като военните и политическите фракции се борят за контрол над страната.

Следващият етап от историята на парламента е свързан с управлението на Стефан Стамболов (1887-1894), който налага авторитарен режим и ограничава ролята на парламента. Въпреки това, през 1893 г. е приета нова конституция, която възстановява парламентарната система и установява многопартийна система.

През първата половина на 20 век българският парламент продължава да играе важна роля в политическия живот на страната. Имаше няколко правителствени кризи и войни, които доведоха до промени в политическия пейзаж. През 1934 г. е извършен военен преврат, който суспендира конституцията и разпуска парламента.

След Втората световна война България се трансформира в социалистическа държава, а ролята на парламента се променя. Парламентът вече не беше представителен орган, а по-скоро гумен печат за решенията на управляващата комунистическа партия. Въпреки това, през 1971 г. е приета нова конституция, която въвежда някои демократични реформи и създава Висшия съвет, консултативен орган, който включва представители на различни обществени организации.

След падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. България започна прехода към демокрация. През 1990 г. са проведени първите многопартийни парламентарни избори след Втората световна война, които водят до избирането на 7-то Велико народно събрание. Това събрание имаше за цел да изготви нова конституция за страната.

Новата конституция, приета през 1991 г., установява България като парламентарна република. Оттогава насам българският парламент продължава да функционира като законодателен орган, въпреки че е изправен пред множество предизвикателства, включително корупция, партизански борби и обществено недоволство.

През последните години ролята на парламента беше допълнително подкопана от президентството, което придоби по-голяма власт и влияние. Въпреки тези предизвикателства, българският парламент остава символ на демокрацията и продължава да играе решаваща роля в оформянето на политическия пейзаж на страната.